Най-разпространената история за деня на св. Валентин е следната: Император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече… И, както може би се досещате, тъкмо това направил. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.

Как го празнуват по света?
Има страни, които са обявили деня на св. Валентин за национален празник – САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания, а в много други държави  има различни обичаи:

В Уелс правят “дървени любовни лъжици”, които се раздават като подаръци на 14-ти февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: “Отключи сърцето си за мен”.

В Шотландия правят фестивал по случай св. Валентин. Младите самотни хора пишат имената си на лист и след това се тегли жребий, който съчетава самотните мъже и жени в двойки. Ето как много млади двойки са станали семейства именно заради този празничен ден. Фестивалът продължава с бурни танци, а понякога – и с размяна на подаръци.

В Италия навремето се празнувал Пролетен фестивал, провеждан на открито предимно от младежи. На фестивала свирела музика, пеели се песни и се четели стихове. В Торино все още има обичай годежите да се провеждат именно на тази дата. Също така ден преди св. Валентин хората си накупуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.

Германците са по-непретенциозни към този празник… По принцип те си раздават валентинки и подаръци по всяко време на годината… За тях е достатъчно просто да се почувстват влюбени 😉

Французите, обаче, имат цяла церемония за незадомените, които трябва да се нарисуват (или снимат) и да окачат снимката си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце. Специални поздравителни картички (cartes d”amities) се разменят по английски тертип.

В Дания предпочитат “невидими” картички, т. е. картички, чиито надписи се появяват само когато се доближат до топлина (Вие можете да си направите такива картички, ако пишете с лимонов сок).

В Австралия по време на златната треска съществувал следният обичай – ако някой открие злато в деня на св. Валентин, трябвало да плати валентинките на всички ергени в мината. Разбира се, след като не плащали те, ергените си поръчвали невероятни картички – коприна, сатен, скъпи аромати, златни букви и какво ли не още…

В Австрия пък на св. Валентин момчетата трябвало да представят момичето, което харесват на близките си… използвайки само букет цветя. Цветята и структурата на букета трябвало да изразяват външните качества и характера на момичето.

В Испания всички съпрузи трябвало да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.

В някои страни, когато млада жена получи дреха от мъж, това е предложение за брак. Ако тя приеме подаръка, скоро се очаква сватба.